ПОСЛАНИЕ КЪМ ЕДИН ТИНЕЙДЖЪР ИЛИ... " УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА "

Виждам, че халките за салфетки са Ви харесали и интересът към тях е голям, което много ме радва! Днес искам да Ви предложа нещо, което създадох като продукт, събрал не само творческите, но и педагогическите ми умения и познания / педагог съм по диплома / - една декорация за стаята на дъщеря ми.
Може би много хора знаят що за създание е днешният тинейджър и разбират колко е трудно да говорите с него на един език... Е, понякога и аз имам подобен проблем, макар да си призная, че виждам доста по-критично развитие при други деца, отколкото при моето, слава богу... И така, преди време имахме период, в който дъщеря ми възприемаше всичко казано наопаки, дразнеше се от всичко, държеше се грубо, повишаваше тон и т.н., а на безпомощния ми въпрос: " Защо постъпваш така, маме? " отговаряше откровено с " И аз не го искам, знаеш, че е от пубертета... ". Всичко това ни завърташе в един омагьосан кръг, от който не виждахме изход! Един ден реших да преодолея отчаянието си чрез изкуството и да покажа и на двете ни, че изход има, особено когато никоя от нас не цели нарочно да се караме и да ни е гадно!
Така изработих това послание, което ще видите по-долу. Подарих го на дъщеря ми с молба да си го прочита, когато усети, че я обхваща пак онази дива фаза...
Основата му е от картон, изрязан като парче стара кожа. Намазах го с Ц200 и облепих с тънка хартия, от т.нар. " копринена хартия ", като леко я намачках и оставих това да имитира гънките на кожата. Оцветих я с акрилни бои в различни тонове кафяво до черно, подсилих гънките и отгоре лакирах. Исках да символизира нещо диво и необуздано, но в същото време симпатично / какъвто всъщност е един тинейджър! / и затова залепих отгоре не лъв или нещо агресивно, а ... жирафи! Надписът е направен също с акрил. Има дупки в горния край, където завързах малки парчета кожен шнур, а в тях промуших интересно парче дърво. Всичко е повторно лакирано, включително дървото.
Разказах Ви историята за тинейджърските проблеми в началото, за да разберете защо точно това съм изписала на моето парче " кожа ", но всъщност идеята може да се развие и да направите каквото решите за удачно!
Във всеки случай, искам да добавя, че моето творческо-педагогическо хрумване свърши работа - желанието ми да намерим уместно за всички решение накара дъщеря ми, а и мен, да се стараем повече в общуването си и оттогава много рядко се караме поради описаните по-горе причини, доколкото могат да се определят такива или иначе казано - почти безпричинно, просто ей-така... Аз разбрах, че тя не го прави целенасочено, а тя разбра, че искам да й помогна да се научи да преодолява това състояние и вече всичко е наред между нас!!!
Е, време е да видите моето послание и не забравяйте: DONT BE WILD, JUST BE COOL!

Важно е да подкрепим децата си в желанието им да са " готини ", като им покажем, че това не означава задължително да са лоши с близките си! Това беше моят успешен начин да го направя и съм доволна от резултатите!

Обичам те, слънчице! Винаги ще съм до теб, когато се нуждаеш от подкрепата ми, както аз получавам твоята в тежки моменти!
 Целувам те - мама