ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЛЕСЕН СВЕЩНИК

Не ме очаквахте толкова скоро, нали? Да, но днес имам време, затова - ето ме пак!
Вчера обещах да покажа един изключително лесен свещник, както е и името на днешния пост. Може да го изработи дори 5-годишно дете, но ефектът и декоративната му стойност далеч не са толкова елементарни!
Както споделих и вчера, правила съм го преди доста години и скоро го открих забутан в един шкаф на вилата ни. Снимах свещника и ето начин да върнем малко старата му слава...
Използвах стъклен съд, матиран, който е по-скоро като купичка, не е точно свещник. Но това пък дава възможност в него да си палите различен размер свещи, без да търсите точно определена.
Стените на съда са облепени в кръг с истински мъх, който купих готов от един градински център. Добавих малко камъчета и миди и готово! Само да уточня, че не съм лепила с любимия ми силикон, защото ме притеснява, че от топлината на някоя свещ може да се стопи и става голяма мацаница! Лепила съм мъхчето и останалите елементи с лепило от онези, дето лепят общо взето всичко - от типа на Ц200, но се води някакво строително лепило. Малко миришеше и съхне много бавно, но щом захване веднъж - няма отлепяне.
Ето го и сладкият ми свещник - не е мръднал през годините! Извинявам се, че не е на фокус, но всъщност го изрязах от голяма снимка с по-далечен план и при увеличението се получи този недостатък. Предполагам, че все пак Ви става ясно каква е идеята!

Семпло морско настроение за топлите нощи...

Сега се сещам, че имам на вилата и едно много красиво пано от миди и бели декоративни камъчета, но не съм го снимала и ще мога да Ви го покажа чак през септември, когато отново ще ходим там! Нищо, ще използваме темата, за да изпратим лятото с пореден морски акцент!
А какво ще покажа следващия път и кога ще бъде това - честно казано, и аз не знам!!!

Пясъчен свещник

Искам да Ви покажа нещо интересно, за което почерпих идея от едно чуждо предаване, доразвих и ето какво се получи - пясъчен свещник.
Използвала съм стъклен съд, подходящ за ролята на свещник, задължително с прави стени / да не е с кръгла форма, например /. Намазва се с Ц 200, поръсва се с пясък / обилно / и тук идва пипкавата работа - много внимателно се покапва навсякъде равномерно с Ц 200. Затова казах, че съдът трябва да е с прави стени, иначе ще се стече лепилото. Не се тревожете, че пясъкът ще се скрие под лепилото, след изсъхването ще стане прозрачно.
 Лесно се почиства и пясъкът не се рони, защото става сякаш е плътен слой мазилка. Ето го и него:

отпред добавих брезова коричка, която е лакирана

за по-интересно има празни места, които постигнах с обикновено тиксо

ето го и отгоре