четвъртък, 24 май 2012 г.

Кофичка-игленик

Здравейте отново! От 15.05. не съм писала, но Ви казах вече за участията ми " в телевизора " и понеже мразя да съм неподготвена, се наложи да се поупражнявам и да даря повечето си свободно време на тази кауза... През другата седмица смятам да подготвя три поредни поста с подробности и снимки на всичко, което правих в БНТ. Засега съм качила видео от предаванията в профила ми my hobby във Facebook. Използвам момента, за да благодаря още веднъж на Вера, която ме изпрати на тези три участия!
Сега искам да Ви покажа една много лесна и практична идея - да си направим игленик от метална кофичка. Моята беше синя, затова избрах морски мотиви, но Вие се съобразете с това, което имате, може дори да не е кофичка, а друг подходящ съд.
Трябват Ви още: плат, вата, нещо за запълване на кофичката - например стереопор, малко боя, някаква декорация, дантела, напукващ лак, топъл силикон и много желание за работа!
Ето накратко как се прави - кофичката се запълва със стереопор, който за стабилност се залепва със силикон. От кръгло парче плат и вата се оформя горната част и внимателно се залепва отново със силикон върху кофичката. С дантелата скриваме залепеното и разминаването между плата и кофата.
Съдът се декорира с боя и друго, каквото решите, а в моя случай - направих петно с бялата боя, използвах напукващия лак, за да се оформят пукнатини, а отгоре залепих една котвичка от сатен, която ми е останала от правенето на мартеници преди мнооого години. Добавих едно охлювче, без което нямаше да е достатъчно морско, залепих и синьо хартиено шнурче от дръжка на подаръчна торбичка и ... няма повече! Да, това е, да не мислехте, че е сложно!?
 Ей такива неща харесвам - хем се правят лесно, хем ти е е приятно, а като бонус - имаш нещо, което няма да видиш в ничий друг дом!!! Сега моята кофичка-игленик се продава в един електронен магазин, но по всяко време мога да си направя нова, затова не съжалявам, ако се наложи да се разделим...
Можете да видите снимката и да се уверите колко е симпатична!

Скоро ще видите трите идеи, които предложих в предаването - шкаф за градински принадлежности от стара щайга; два модела закачалка за бижута - от стара истинска закачалка за дрехи и от рамка за снимки; часовник от грамофонна плоча - цели три варианта с различна сложност на изпълнение. До скоро!

вторник, 15 май 2012 г.

Закачалка за ключове

Ехо, сръчкайте ме - не съм качвала нищо от много време! Всъщност имам огромно извинение - подготвям няколко телевизионни участия в края на този месец, но подробности ще дам в някой друг пост. Това всъщност заема голяма част от свободното ми време, защото купувам материали, " репетирам " онова, което ще покажа и просто не остава време за друго...
Е, днес имам 5 минутки и ще Ви запозная с една лесна за изпълнение и много вариативна идея - да си направим декоративна закачалка за ключове.
Тя представлява малка дървена къщичка, която се продава готова в художническите магазини, не е нужно да си я сглобявате сами. Възможностите за работа с нея са големи - можете да си направите декоративна къщичка за пилета като украса на терасата, да декорирате кухнята или детската стая, в зависимост от начина, по който украсите къщичката или да изберете моя вариант и да си спретнете една симпатична закачалка за ключове.
В случая аз съм използвала няколко различни техники, но ето накратко поредността им - къщичката е боядисана с акрил в избран цвят, после следва декупаж със салфетка / оградката отпред и храстчетата, предимно отстрани и отзад на къщичката /. На едната страница има дори дървена гъбка за разкош! Накрая отпред залепих със силикон няколко елементарни дребни цветчета от филц, а тичинките им са от деко камъчета за бижута. Стъблата са рисувани с акрил и тънка четка.
Искам да обърна внимание на покривчето, тъй като на снимката не се вижда горната му част - за да не си играя да рисувам керемиди една по една, закрепих ... парче мрежа за мазилка на топлоизолация / от тази, с която използват фирмите, когато санират домовете ни /. Отгоре нанесох внимателно акрил и щом боята леко засъхна, отстраних мрежата и отбелязалите се квадратчета създадоха ефекта на еднакви равни керемидки! Развихрете въображението си и сигурно ще измислите и други неочаквани варианти за улеснение и по-естетически вид на изделието!!!
Май нищо не пропуснах в описанието, освен нанасянето на защитен лак отгоре - хем за блясък, хем заради моята мания нещата да се почистват лесно...
Мога само да допълня, че тази закачалка се предлага в един електронен магазин. Изработката й е толкова лесна и наистина вариативна, че ако в някой дъждовен ден Ви писне да играете " Не се сърди човече " с детето си, просто му предложете заедно да направите тази закачалка! Всеки път, когато закачате ключовете си на нея, ще имате усещането, че Ви казва " Добре дошли у дома ", защото сте я направили сами и сте вложили нещичко от себе си! Моят съвет, извън творческата работа тук, е да влагате част от себе си и от сърцето си във всичко, което правите - ХАРМОНИЯТА НЕ СЕ ТЪРСИ, ТЯ СЕ ПОСТИГА и ТОВА Е ПЪТЯТ!!!
Ето и къщичката, за която изприказвах толкова много:

ДОБРЕ ДОШЛИ У ДОМА!

четвъртък, 3 май 2012 г.

КЕРЕМИДА-СПОМЕН ОТ МОРЕТО

Днес съм в прекрасно и приповдигнато настроение, защото освен много работа, стрес и неочаквани ангажименти, получих и прекрасни новини, които пряко касаят бъдещето ми, мечтите ми, развитието ми и въобще правилната посока на живота ми... Затова искам да Ви покажа нещо, което подкрепя душите ни както в тежки, така и в приятни моменти - ЕДИН СПОМЕН. Да, един прекрасен спомен от морето, от почивката с моето невероятно семейство или по-точно спомен за една гледка, която претворих върху стара турска керемида.
Ако искате бърз резултат, не Ви препоръчвам въобще да се захващате с това, защото не само изработката е времеемка, но и самите материали, вложени в декорацията изискват дълго съхнене и продължително изчакване преди да продължите работа към следващия етап на изработка. В този случай няма как да кажа любимото ми " бързо и лесно ", защото е точно обратното - бавно и трудно, но резултатът е красноречив...
И така - керемидата е много стара, затова беше нужно дълго търкане на налепите по нея, след което я грундирах в две ръце бял грунд. Не знам съществува ли подобна смес в приложното изкуство, но аз импровизирах, забърквайки лепило Ц 200, строителен пясък и бял грунд. Получената гъста смес използвах за пресъздаване релеф на слънцето, птиците и морето. Нанесох я с малка шпатула и оформих с подръчни средства, в т.ч. клечки за уши и зъби, с пръсти, с какво ли още не. Бавно, но категорично пролича визията, която имах - романтичен изгрев в Ахтопол, където обожавам да летувам, претворен по спомени и малка доза снимков материал от предишни години. Гореспоменатата смес изисква дълго съхнене - поне 4-5 дни - и едва тогава можете да пристъпите към по-леката работа, а именно - боядисване на картината с акрилни бои. След тяхното окончателно изсъхване, цялата керемида е лакирана със защитен лак.
 " Плажът " е изработен от строителен пясък, защото е по-едър от морския и е обработен отгоре с обилен слой Ц 200, подобно на свещника с пясък и гърненцето, които Ви представих в стари постове. За морето съм смесила бяло и няколко нюанса синьо, небето също беше голяма заигравка, оформянето на слънцето също отне много смесване на бои и корекции, но най-харесвам резултата при вълничките и тяхната пяна- станаха съвсем истински, сякаш наистина чувам релаксиращия шепот на морето, сякаш отново брегът и морето се целуват...
Декорациите по плажа са лепени със силикон, лакирани са и представляват лично събирани от мен и детето ми охлювчета, мидички, клончета, галени дълго от морето и изнесени нежно от вълните, сякаш са дар за брега...
Виждате, че съм пристрастна - и към самата творба, и към изобразеното, но мисля, че така е редно - ако не вложиш част от сърцето си в онова, което правиш, вероятно просто нямаш сърце... Освен това, керемидата не е само претворен спомен, тя носи и друг емоционален заряд -  беше съзнателно предвидена и изработена като подарък за годишнината от сватбата на родителите ми, без които нямаше да съм това, което съм...
Леле, емоция ли е, чудо ли е - направо бушува в мен, сякаш аз съм морето!!! Хайде, пак започнах с емоциите... Най-добре вижте сами, защото аз май написах най-дългия, най-емоционалния, най-разкриващия ме като личност пост и употребих най-много... многоточия! Затова ми се струва, че е време да спра...

Прекрасен спомен, претворен, за да е винаги с нас!!!