КЕРЕМИДА-СПОМЕН ОТ МОРЕТО

Днес съм в прекрасно и приповдигнато настроение, защото освен много работа, стрес и неочаквани ангажименти, получих и прекрасни новини, които пряко касаят бъдещето ми, мечтите ми, развитието ми и въобще правилната посока на живота ми... Затова искам да Ви покажа нещо, което подкрепя душите ни както в тежки, така и в приятни моменти - ЕДИН СПОМЕН. Да, един прекрасен спомен от морето, от почивката с моето невероятно семейство или по-точно спомен за една гледка, която претворих върху стара турска керемида.
Ако искате бърз резултат, не Ви препоръчвам въобще да се захващате с това, защото не само изработката е времеемка, но и самите материали, вложени в декорацията изискват дълго съхнене и продължително изчакване преди да продължите работа към следващия етап на изработка. В този случай няма как да кажа любимото ми " бързо и лесно ", защото е точно обратното - бавно и трудно, но резултатът е красноречив...
И така - керемидата е много стара, затова беше нужно дълго търкане на налепите по нея, след което я грундирах в две ръце бял грунд. Не знам съществува ли подобна смес в приложното изкуство, но аз импровизирах, забърквайки лепило Ц 200, строителен пясък и бял грунд. Получената гъста смес използвах за пресъздаване релеф на слънцето, птиците и морето. Нанесох я с малка шпатула и оформих с подръчни средства, в т.ч. клечки за уши и зъби, с пръсти, с какво ли още не. Бавно, но категорично пролича визията, която имах - романтичен изгрев в Ахтопол, където обожавам да летувам, претворен по спомени и малка доза снимков материал от предишни години. Гореспоменатата смес изисква дълго съхнене - поне 4-5 дни - и едва тогава можете да пристъпите към по-леката работа, а именно - боядисване на картината с акрилни бои. След тяхното окончателно изсъхване, цялата керемида е лакирана със защитен лак.
 " Плажът " е изработен от строителен пясък, защото е по-едър от морския и е обработен отгоре с обилен слой Ц 200, подобно на свещника с пясък и гърненцето, които Ви представих в стари постове. За морето съм смесила бяло и няколко нюанса синьо, небето също беше голяма заигравка, оформянето на слънцето също отне много смесване на бои и корекции, но най-харесвам резултата при вълничките и тяхната пяна- станаха съвсем истински, сякаш наистина чувам релаксиращия шепот на морето, сякаш отново брегът и морето се целуват...
Декорациите по плажа са лепени със силикон, лакирани са и представляват лично събирани от мен и детето ми охлювчета, мидички, клончета, галени дълго от морето и изнесени нежно от вълните, сякаш са дар за брега...
Виждате, че съм пристрастна - и към самата творба, и към изобразеното, но мисля, че така е редно - ако не вложиш част от сърцето си в онова, което правиш, вероятно просто нямаш сърце... Освен това, керемидата не е само претворен спомен, тя носи и друг емоционален заряд -  беше съзнателно предвидена и изработена като подарък за годишнината от сватбата на родителите ми, без които нямаше да съм това, което съм...
Леле, емоция ли е, чудо ли е - направо бушува в мен, сякаш аз съм морето!!! Хайде, пак започнах с емоциите... Най-добре вижте сами, защото аз май написах най-дългия, най-емоционалния, най-разкриващия ме като личност пост и употребих най-много... многоточия! Затова ми се струва, че е време да спра...

Прекрасен спомен, претворен, за да е винаги с нас!!!